Повечето плачат за Април,
аз обаче плача за Ноември,
мрачен, облачен, суден, нЕ мил,
и снежинките във въздуха замрели.
А на рамото му вместо птица,
е кацнал бял сокол от сняг,
а огъня в тъмната зеница
извайва лудост, болка... крах.
Но аз ще го обичам. Пак! Отвинаги.
А той така и няма да узнае.
Гордостта ми.. тя е примката,
за която няма да призная.
Ноември... Загубен си преди да те намеря,
пътеката разкъсала на две,
под летните лъчи ме виж- треперя.
Прегърни ме... Слана под твоите нозе.
Реките немогат да заплачат,
а и непомня как се казваше това.
Отвинаги ли.. вечно? А какво ли значат,
думите разкъсващи нощта.
Обгръщай ме със своя снежен плащ,
в ледена вихрушка разпилей ме,
Ноември.. в самотния ти страж,
сама да дойда. Не! Не смея...
http://www.youtube.com/watch?v=d6QE4EJrIFc&feature=player_embedded#
Няма коментари:
Публикуване на коментар