и защото...
Деня е мрачен- чудиш се защо?,.. и хвърля коси погледи над хълма, мисълта ти- прилеп с пречупено крило, лови обещания които няма как да ти изпълни. Сега. И в това сега се крие целия безкрай, но на кой ли пък му пука и за мен, за теб? За всички тези часове? Познай! С "понякога" не става. Свършва този ден. Навъсен, мрачен, със светкавици в косата, и все така- отвинаги- продаден вехне.., и няма дъжд. Няма ги и цветовете на дъгата. Само в разцъфналата ръж промъква се нощта. Над теб посипвам нощни бели маргарити, с откъснати листа- борени обичи, отново не. Бленуващи за всички кладенци очите ненаситни стъпкали са детелините, а можеха да спът поне. Но не! И защото няма да ти каже и реката, и птиците за тебе така и няма изпеят песен, защото назад няма как да се завърне и водата и неказаното.. а и казаното.. Всъщност по-добре! Кръгът затваря се- започва ново "отначало" с бели камъни, развели гриви бели бягащи коне. Живота ти оглежда се в бездънно водно огледало. Не ти ли пука? Единствено- желаното не ще разбере..
Няма коментари:
Публикуване на коментар