Отронва се жасминов цвят,
в една безумна и безлунна вечер,
оставил си дамгосан твоя знак
на рамото ми. И така си ми предречен.
Да си слънцето, което рони,
цветчетата безмилостно в деня,
и още вятъра безшумно гонещ
аромати на илюзии в ноща.
И още люлякова нощ с дива страст
и лед в утрото разхвърлян,
и също и подслон под нежен храст
и мечтан и после пак отхвърлян.
и лед в утрото разхвърлян,
и също и подслон под нежен храст
и мечтан и после пак отхвърлян.
2 коментара:
Жасминен полъх, прелял от изтока,
ефирен танц, копринено докосващ.
Аромат, изпълващ вселената от мисли,
потъващи във обятия жасминени и чисти...
--------@
Публикуване на коментар