Скърца портата. Панти паянтови
на косъм от прилеп висят
и излизат копнежите шантави-
тази нощ те ще хапят, скимтят.
Фучи булеварден свирепия вятър
и замята непокорен перчем
ще те отвея- не си ми приятен
не ме закачай, таз нощ, да речем!
Бродят смръщени, малко отнесени
и си търсят белята мечти,
рапиращи спомени пролетно-песенни
събират се. Огън гори.
И огън и клади,но с готически ноти
и в тях сребърен сняг се топи
от сладникави думи никнат ми нокти
с които ще късам лудите дни.
И на бърза закуска ще схрускам тъгата си,
после дълго ще падат уморени пера.
Не ми разправяй, че си нямаш приятели,
всяка втора минута умира звезда.Звездите мрат от горчилките в спомени,
затова си вързах фуртуна една,
с която ще гоня всички твои ангели
и ще затръшна и порта, и свойта врата!
-------------------------------------
Гео и Скай
Перлени проблясъци в ума ми - спомени за някогашен сън... В който няма образи и думи, само чувството че си до мен. Загробен звън заплетен в тишина, от капеща по паяжина- кръв, бушувала е някога в сърцата, а сега се стича по оплетената връв. Болката е глуха, непривична, сякаш не усещам, че я има. А във мен е толкова различно, може би забравям твойто име. Може би забравям и цветятя, които трупаше с пречупени стъбла, може би.. А може би сърцата копнеят по-различен път в деня.
Но нощта е друга, тя е моя
и я пазя ревностно във тайна. Сама съм да, на самота ухая, но нощта съвсем не е безкрайна.
______________________
DominuS & SkY
Няма коментари:
Публикуване на коментар