w

w

споделени нощи

 Лебедите пеят на раздяла Разбива се на ледено студена пяна всяко мълчание, крещящо тишина и полетът ми, моя мила, неразбрана, ще свърши някъде накрай брега. Сънувах лотоси и лебедова песен, накъсани листенца падаха - пороен дъжд и стинеше в кръвта ми хладна плесен- гласът на нежен, но предал ме вече мъж. Един копнеж, една ръка и ослепяващ блян. Луна ли?Лунна лудост си гравирахме в съня. с перо изписа ме, по раздраната си длан, на лебед бял- твой нощен лебед без крила. Не ме докосват тъжните ти мисли, когато пея своята последна песен в здрача и ронят се сълзи- росинки чисти, а хич не искам да ме видиш ти, че плача. Гео и Sky

Няма коментари: