Не ме ли обичаш, мой призрак чаровен,
седнал до моя измислен живот?
Виж аз се усмихвам. На теб е покорен
моя невидим свят ... Та до гроб.
Защо неразбираш, че теб те сънувам,
и теб те мечтая на диви ята.
Аз не се смятам и нищо неструвам,
защото не съм нито част от света.
А аз съм различно, и все съм такова,
не смей да посягаш, да викаш така.
Слушам как нощем водата въздиша,
и пее си тихо песен с тъга.
От теб още бягам, не чуваш ли- дишам!
Не ме ли разбираш след толко цветя?
Недей да ме връзваш- направо ще пиша-
в кръг от теб и към тебе вървя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар