разбъркани сънища тихи

Събуди се, нереалност моя- нощ е! Ела, аз искам пак да те валя. А ти.. да ме събираш в едно заглавие, което да напишеш с парче звезда. По нощното небе! Звездата ще е тебешир! Това ще е, което няма как да е и ще препускаме надлъж и шир, до замъка, в който ще си скриеме Луна. Или пък не! Луната ще е замъка!! А пък по кулите ще кацат пеещи планети, и в двора й ще разцъфтява смях, където твойта сянка ще ни свети... Или пък не- ще пръска сноп по сноп тъма, упойна, тиха и уханна,  в която раждат се и сенки и сияния заплитащи се в нашата дъга...