..просто неможеш..

Отвори очите си момиче! Не гледай безстрастно- вираж. Живота- крехък цвят на билбергия, претопяваш сама в мираж. Безстрастно гледаш: Луна- огледало, в него затваряш мълчана тъга. Деня ти.. Разбридаш съдрано одяло, от което плетеш торникет за лъжа. Отърси се и ставай! Не спирай сега! Ти просто неможеш.. да бъдеш наивна. Кобилата тича черна- нощта, заплети длани в дългата грива. И с нея препуска съня по артерия, наречана сънна. Що за сън е това? Момиче, помни духа на Нимерия, която ловува в твоите поля. Пусни торникета- да блика отрова. Живота не е подреден от Непер. Бягащ.. щом не е от наш'та порода, а отгоре му капе цвят от ацер .