"Загърнати в мъгла душите бродят нощем"-дуел

Дори снега непожела да завали,
над хората се стеле само пустота,
над сиви улици и в сивите души
сами останали в шумната тълпа.

В сърцата си невиждат по-далеч от утре.
Мечти редят в кожени портфейли.
Еднакви са и до един тълпят се сутрин
в кантори и в коли, бетонни, побелели.

Луната също дръпна своята завеса
от пухкава мъгла и синкав здрач.
Ноща над покривите чаят и поднесе,
с бисквитки и омаен аромат.

Душата ми до твоята и нейната застава,
а майка ни - Луната, с плаща ни зави,
Нощта бродивала е в края й закана,
за всиките, които чупят нашите звезди.
Незнаеш ли? По- добре недей не питай
дали да влезеш в топлия си дом.
Загърнати в мъглата бродим- ти отлитай,
не ще се примирим с клетки за послон.