повече магия

Захвърлено във въздуха въздишане увисна някъде в съблечените клони край мислите препускащи в тристишие,

което само вятъра успява да догони.

Далечен си, а сънищата ми с теб заспиват,

и шепнат ти, в нищото стаени.

Не можеш ли да бъдеш просто приказка,

разказвана в нощите студени?

Не можеш ли да бъдеш и магия,

звезден прах в моите коси, да бъдеш този, който плаши злия,

и да редиш в небето ми звезди.

Събудя ли се- мигом да изчезваш и денем да сънуваш в моя сън. Да ме имаш, без да ме подреждаш, когато спи града в мъглата падаща навън. Осъдена съм на обичане, на не човеци. Не можеш ли да бъдеш точно ти? Отдавна с вятъра се скитам край двореца, където и до днес пируват сивите души.