Нощта си тръгва мокра избеляла,
в кърпата събрала рои звезди,
и роклята в черен креп, поовехтяла,
изтупа от полепналите утринни лъчи.
И топъл мрак мъглите си прибира,
в калта остават вълчите следи,
къде се скитам- пак не ме разбира,
и защо ли бродя в дивите гори.
А в небето ято сиви улулици
преследват мойта сребърна луна.
Догонят ли я като хищни птици,
не ще я пощадят- за тях ще е храна.
А теб те вплитам те в песен на вълчица,
защото тя е в мен, а аз съм и сестра.
Не ще да питам, аз не съм девица-
сама избирам с коя пътека да вървя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар