споделени нощи

*завръщане*

Притихва вече, морен мой, нощта. Сега са най-неверни часовете. Аз чаках дълго да си дойдеш, но тъга държи те там, далеч при ветровете. Верига сребърна, от много златни миди, държи те в плен на страст и суета. Разбира се, накрая всичко ще си иде.. Не мога да съм груба, не и след това. И паля пак камината от спомени, така горещи, че огряват всичко в мен, изсъскват нервно две сълзи отронени, в прозореца наднича лъч студен. Наръч с думи, страст и стари нощи, в жарка кладата- раждат огнени стрели. Изгарят ми ръцете, но държа ги още, прицелвам се в есенните падащи звезди.

А ти ще дойдеш и не питай как го зная. Ръцете ти със дъх на горски бор ще ме прегърнат.В мека, сладостна омая ще пеят птици нощни в дрезгав хор.

Килим от мъх и див бръшлян, коприва, два прилепа над нас ще полетят, година, две, хиляда си отиват че колко ли са, щом до тебе ще заспя.

--------------------- Sky и Гео Уморих се от чужди любови, уморих се от свои лъжи... Днес посягам към чаша отрова и ще искам след смърт да гори! Ти, хайде, скачай в стремето, хвани юздите и болката- спри! И нека пясък в часовник (на времето) назад да тече, и мен да ме заличи. Злокобната песен на совите по устните слиза, нека гърми! Откраднах си миг от покоя ти - ти плачеш за мене, нали? Да,плача!С късове леден кристал - за теб и за някого, за мен- идеал. Че имах те дива, посипа ме после с кал, ненужна ли бях, че до нея пак си заспал? Ще счупя кристални оковите да дишаш със пълни гърди. Но утре не питай защо розите са черни на цвят. Защо ще боли. Ти знаеш, болката моя е ложе, ти постилаш го- режещ опал. Не ме си виждаш отлитам- не можеш, изпуснахме с тебе кораба бял. Уморих се от чужди любови, уморих се от твоите въпроси... Оставих на дъното капка отрова. Пий, ако мислиш, че забрава тя носи... Darkwinter & Sky Набрал съм ти много, ше знайш.... цветя!  Мрака трака по стъклата Жено, к'во се туткаш? Направи салата! Краставица, знаеш, плюс два-три домата Водката със кеф да си изпия... Мрънкаш нещо? Хм, не на мене тия! Нямаме маслини?! Ух, ше те убия! С к'во я пълниш тази твоята глава? Пак ли с твойте стихчета, романтики и бла-бла-бла! Набрал съм ти много, ше знайш... цветя! Ха! В мрака тъмната ми нежност, над теб ще пусне крехка пелерина. После водката..Упс! Колко съм небрежна. Разлях ли я? Ще отидеме на кино. И в нощната прохлада да се сгуша, не якето ти- искам ти душата! Не ми ръмжи, кой ли пък те слуша. А в киното- гали ме сластно по ръката. И хиляди звезди над нас ще се разлеят. И ми шепти, че имам мъничко от нея. Нали ми каза, "убожаваш" да се смея, обичаш ме. Донеси ми маргаритките от кея! Маргаритки й се искали на нея! Любима моя, в облаците пак се рееш... Но вярно, Убожавам да се смееш нали затуй се правя на палячо... Но днеска си ръмжа, щото по принцип съм си мачо. Не давам якето си. Камо ли душата?! Ще си умреш от студ. Горката! Какво ти кино, как ми се лигавиш само откъм емоциите давай по-обрано! Май пак си се натряскала от рано... Разля ми водката и ти е смешно нещо А тоя дето скърца с зъби виждаш ли отсреща? Що се събличаш? Уж мръзнеше...ся пък ти горещо Жена! Добре де, недей да цивриш пък сега! Уффф! Не мога да изляза с тебе на глава! Добре де, стига, моля ти се, бейби! А утре ще си имаш маргаритки... Мейби! Бейби!!! Главата, май, ти завъртя се, но неспирай тази нощ да ми говориш. От моята усмивка?От водката ли овъртя се- и не вяврам повече с мен да спориш. А някой казват, че си на тринайсет? Аз знам и виждам тайните в твоята душа. Не е подсъдно след дванайсет да се разходиш с мене в нощта.  В небето прилепите ми чертаят мрежите, който чакат твоята душа. Попитах ли те? Маргаритките мечтаят да летят с бели, от глухарчета ята.  Заслушай се, как шепне тишината, за теб и мен, за нежност и тъга. Дори да те изгубя в тъмата ще пазя твоите букети от цветя.