
Не се лъжи, аз няма лесно да си ида,
и няма да се лъжа, че била съм ти съдба.
Денем ще събирам- грозд и вино, в стара изба,
а нощем ще те пия. Ба-в-но. И ще капя в съня.
Виното е сипкаво и сластно, с вкус на лято,
на омая жарка, и откронен вишнев цвят.
Във вените ми влива се- като в бокал разлято,
бяло и студено, с погубващ, огнен аромат.
Не се плаши, дъжда пороен мене гали в деня,
и не съм наивна, просто малко... непокорна.
Май бях скитница? Безшумна, дива.Сива съм сърна,
която дебне в мрака, скитаща се, безпризорна.
По острието нежност- в перо на бяла врана,
без страх и свян се гали. Мисли какво ще избереш!
Ако сгрешиш ще имаш само кожата съдрана,
а подковите на призрак препускат в празния манеж.

Няма коментари:
Публикуване на коментар