Виж ме- това съм аз в цялата си сила.
Моята е дива, земна, водна красота.
Естествена- както цвете мен ме е родила,
мойта майка- Луна със сребърна коса.
Пеперуда жълта, с малки черни точки,
на дланта ти спирам- не, не ме гони.
Да те прегърна и да драща с нокти,
по гърба ти фрески с неизказани мечти.
С нежна паяжина нощем пак да те завия,
да те целуна после като стръкчето трева,
което във врата ти палаво се е забило
да те обгърна в капка хладна сутрешна роса.
Хайде,виж ме! Спри погледа на моето крило.
Че съм птиче- трън в гърдите си забило,
пее песен за това което никога не е било,
което няма и да бъде.Родено в кърваво гнездо.
Нощем мъгла разтилам по твоите пътеки,
и стъпките заглъхват,да не могат да смутят съня.
А в утрините боса, в планините ни навеки
скитам се да ти намеря от сините с жълтото цветя.
И пак аз знам, че съм ти леко смешно,
досадно, но за мен това е всичко на света,
да съм до лудост леко шантаво с тъмна нежност
и да те докосвам както никой друг в света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар