
Нощта бе пълна с падащи звезди,
които капеха в топлото море,
лятото, което пак не пожела да спи,
извлича топлината.. И няма накъде.
А въздуха замрял е над гората,
пронизан с клоните на някоя ела.
Ела, да седнем там- покрай водата,
и да изчакаме да дойде есента.
Че тя е шарена, и с фусти закачливи,
в ритъм див на буря и диамантена роса,
ще ни подканя в утрините с мъглите сиви,
да се гоним в килим от шарени листа.
И още, с ухание на бор и на смола
в чашите с кристално свежо бяло вино,
край огъня, прегърнати с вечерта,
да рисуваме звезди в небето светло синьо.
А зимата ми, като ледена кралица,
ни пази зорко и от вятъра студен,
с юргани сняг, а аз съм зимна птица
и фрески по стъклата рисува моя ден.
Нежна зимна обич, до жарката камина,
кръстосани са погледи и греят в нощта...
Усещане за теб, макар да си замина,
и ти усещаш ме, където скиташ в света.
Накрая пролетта, с ручеи скокливи,
притичва там от високото и някоя скала.
И ще се намерят, след годините измили,
цветето и звярът, сред поляна от листа.

Няма коментари:
Публикуване на коментар