w

w

сезоните- декада осма

Нощта бе пълна с падащи звезди, които капеха в топлото море, лятото, което пак не пожела да спи, извлича топлината.. И няма накъде. А въздуха замрял е над гората, пронизан с клоните на някоя ела. Ела, да седнем там- покрай водата, и да изчакаме да дойде есента. Че тя е шарена, и с фусти закачливи, в ритъм див на буря и диамантена роса, ще ни подканя в утрините с мъглите сиви, да се гоним в килим от шарени листа. И още, с ухание на бор и на смола в чашите с кристално свежо бяло вино, край огъня, прегърнати с вечерта, да рисуваме звезди в небето светло синьо. А зимата ми, като ледена кралица, ни пази зорко и от вятъра студен, с юргани сняг, а аз съм зимна птица и фрески по стъклата рисува моя ден. Нежна зимна обич, до жарката камина, кръстосани са погледи и греят в нощта... Усещане за теб, макар да си замина, и ти усещаш ме, където скиташ в света. Накрая пролетта, с ручеи скокливи, притичва там от високото и някоя скала. И ще се намерят, след годините измили, цветето и звярът, сред поляна от листа.

Няма коментари: