Без Вас, MyLord, съм прашната пътека,
която през трънаците завива вляво.
Навярно ме наричате дори проклета,
или глупачката, която няма право.
Обичта ми ... е малко повече магия.
Не разбирате ли? Мечтая думи не дела.
Желаете плътта, аз- нежност и стихия.
Да ме докосвате.. Не желая в дар света.
А времето тече по мен и се оттича,
отнема ми по малко, бавно, красота.
След време по-красивата ще Ви обича,
не сте познал- ще живея пак и след това.
На седмото разсъмване навярно ще мълча.
Жигосал сте знака си и в моето сърце.
Какво неможете да разберете досега?
Моля Ви недейте - не бъдете разглезено дете.
Не съм Ви милата Ви майка. Вървете!
Няма как да Ви търпя. Не съм "сестра".
Не съм и милостива. Студено е? Простете,
но както знете добре - всичко има си цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар