прелюдия

http://vbox7.com/play:00c76825Тази утрин облаците бяха паднали, пронизани, до билото на планината и дишаха на хрипове- светкавици оранжави, проблясват насред светлината. Небето диша уморено, насред лятна мараня, избива в ляво, леко, постепенно една навъзели завързана дъга. Тротоарен шум настъпва- цветен, шарен,  с ярка клоунска премяна. Дивото опарено отдръпва обагрена в синьо и в зелено приказна, невиждана премяна. Хора, в своите сиви мантии тичат и се блъскат  яростно и безпричинно, и убиват всичко що е  приказно, красиво, по-измислено и нелогично. Само слънцето далечно- отегчено, горе се прозява, и запалва края на небето- да разчисти пътя.. Постепенно нощта красива там зад хълма се задава. Ще премине.Леко ще пристъпи. Да прегърне раните с мъгла. когато утрото настъпи, облаците ще превърне в шепа, кристално чисти капчици роса...