Застани ангард и се защитавай!
Да се влюбиш в призрак е съдба.
Продължи, не спирай, не се давай,
Войната е в/ъв/ пограничната земя.
Погледни небето- вече свършва,
синьото му става сиво и кръжи.
Гола клонка от елата се откършва,
а мъртвата гора за мъст шепти.
И белите дървета се надигат,
и гонят вятъра над каменна река.
Далечни стъпки по мъха замръкват-
смерча си отива,назад разруха и тъма.
И там вървиш, разгърдил прашна риза,
назад дома, а хоризонта на 40 блести.
Помни, късмета ти след теб ще слиза,
по пътя щом докрай следиш мечтата си.
А спомена за жарката коприва,
целува те, преди да падне вечерта.
Усмихната, боли- но пък е жива,
ще бъде твоя тиха спътница в съня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар