"Нещо, което знаеш само ти"

Луната тази нощ целуна Марс-а полугола, в едно кашмирено- копринено небе.. Досега в чии ръце ли съм била заспала, и защо се будя насред стихнало море? Ще ги видя ли, прегърнати на кръстопъта, след хиляди години тиха,звездна самота? На призрака от вековната гора желая да подаря в листо завити късчета от красота. Защо ли? И макар да зная, че е нереално.. Все повече към него тегли ме една стихия. Зад ръба е пропаст,а Луната ми за мен нехае, В последните секунди бере несбъдната магия. Надолу са хилядите метри пагубна тъга. И помня, че болеше. Ето, че и Марс-а тръгна... Окичен е с венеца на Луната, протегнал е ръка да я целуне за последно. Следват дните в самота. Като в сън, навярно.Като безумец се затичах да го прегърна в края, в началото ли? На ръба. А той е призрак, и е нереално, и не зная колко дълго ще трябва сама да ставам след това. Но Луната тази нощ целуна го с цялата си обич и усмихна се, и бе красива в облак от лилаво. И пак- за него, нищичко не каза. Замълча, загледана безумно,знаеше че ще умре.Какво пък                                                                                    -красота! http://vbox7.com/play:64c4a217&start=190&r