Te казаха ми, че била дошла онази Пролет
в която спомени гнезда си свиват,
в която ветровете спират се в полет,
и в сребърна свила моретата покриват.
Утрин, ранна марана, и светло син сумрак.
Две капчици отронила се пееща роса,
в къстче от поле. Посипан кукуряк,
и той видял е- тук била пристигнала с Деня.
Но някак клоните са още в слана сковани
и моят дух се скита навсред тях,
и лавините на снежните закани
надвиснали са катО самотен страж.
И късове от лед затварят водното око,
което леко се отърсва, но несмее
да се огледа и затърси- все едно.
И няма я, невярвам- Зимата наоколо вилнее.
Когато, вече случвало се е това,
птиците по-рано да долитат
тогава, често, с пречупени крила
умират, а душите с моята отлитат.
В тази ледена, студена, зимна песен
как ли да повярвам- има топлина?
Пролет, казват, имало. Познавам само есен,
и дълга бяла зима след това.
Te казаха ми, че била дошла онази Пролет
в която спомени гнезда си свиват,
в която ветровете спират се в полет,
и в сребърна свила моретата покриват.
Утрин, ранна марана, и светло син сумрак.
Две капчици отронила се пееща роса,
в къстче от поле. Посипан кукуряк,
и той видял е- тук била пристигнала с Деня.
Но някак клоните са още в слана сковани
и моят дух се скита навсред тях,
и лавините на снежните закани
надвиснали са катО самотен страж.
И късове от лед затварят водното око,
което леко се отърсва, но несмее
да се огледа и затърси- все едно.
И няма я, невярвам- Зимата наоколо вилнее.
Когато, вече случвало се е това,
птиците по-рано да долитат
тогава, често, с пречупени крила
умират, а душите с моята отлитат.
В тази ледена, студена, зимна песен
как ли да повярвам- има топлина?
Пролет, казват, имало. Познавам само есен,
и дълга бяла зима след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар