Да бъдеш истински щастлив и дишащдори за кратко, дори за миг
да бъдеш жив, да си сам на себе си усмихнат,
дори да стъпваш по паваж трънлив.
Да е песен, страст деня коварен,
дори след него да копнееш за нощта,
да вървиш напред- обикновен и тротоарен
да се радваш и раздаваш като никой друг така.
Да изтръгнеш вените си от сърцето,
за да се свържеш с нещо друго сам,
за да си единствения под небето,
който трябва да е точно- точно там.
Да се научиш и да дишаш в ритъм,
дори да не е твоята мелодия това,
да се влееш в реката като приток,
дори да знаеш, че погубваш се така.
Да успееш да намериш и пътеки,
които с твоята да преплетеш в див разкош
дори да ги отнемат за навеки
не съжалявам за такъв забит до дръжка нож.
2 коментара:
Небесносиня, отбих се под водопада, понеже имах нужда от тишина и красота и Вие просто ме очаровахте!
Благодаря за което :)
:) усмивки Caribiana !!!
радвам се, че понякога мога да радвам Вас както Вие винаги мен :)
Публикуване на коментар