за времето...

В мигове на сляпа слабост когато моята уверност мълчи в ласката на сянката стаявам  болката от ежедневните лъчи. Безмилостно повтарящи се дни и часове се гърчат в пепелата на бясна слава А нощите с тихи гласове пронизват търсещите миг пощада. В скокаве на преплетеното време когато падат часовникови дни стрелката на изтеклото безвремие  с чуствата от вчера ли свери? А механизма е смазван с кръвта ни годините безкрайни се редят откъснат лист остава без следа в ума ни, а спомените все по бледо ще болят. На сто и седмата сънувана мечта наместо с крила с тръни се здоби Запалих с нея оган в пещта за да се стоплят нощните звезди. С изгрева на мрака идва и деня в една ничия зямя пустинна където съществува ничия жена и каретата в раван замина.