В краката на черен елен
се сви моя вечерен страх
в треска гореше дъхът ми стаен
заровил ръцете си в прах.
А горе звездите с поглед зелен
изпиват настръхнало его
което се бори с демона в мен
за спомен останал от него.
Млечния път се разля по сатена
от рокля съдрана от тръни
в които притихнала птица студена
е изпяла последните струни.
И среднощен коктейл: вино с арсен
поръсен със стръкче съблазън
усмивка отново забрави съвсем,
че с безплътност си денем наказан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар