след залеза на деня

Осветена от сребърни лунни лъчи се къпе в изгубени мисли нощта. Мнозина незнаят за двете луни, че едната е черна с душа на жена. Разказвай- обичам да слушам, чета разказвай- умееш да пишеш красиво, с кармин по паважа рисувай цветя по който пеперудите кацат по залез.                                                  /но на деня/ Часовете не брой, неще да ги хванеш четири бил часа между съня и страстта. А два е предела до който достигаш след него таи се сляпата болна тъга. Луната е черна от стара съсирена кръв ще бъдеш погален от нейните нежни лъчи. Помни- налага се да заминеш си пръв ненужно е тялото, душата сам си пази. След остър завой - предела в ръцете на мъж двуостра кама е кована от сивкав кобалт. Щом нявга летял си. С крила? Перата задръж! Може би пак ще гори в сърцето искрящ диамант.