Тази вечер снега валя отнoво за последно, а исках да повярвам, че са падащи звезди
студа прегръщаше ме в танго поредно
под сребърни снежинки сипещи се отстрани.
Звучеше стих в крилата на грифони
разливаше се по килим от пролетни лъчи
тъкан с кокичета и минзухари горди
a спъвана ме мрежите на минали луни.
Студа бе властен, силен и свирепо горд
и късаше косите на не цъфнали цветя.
Заглъхнал в бялото последния акорд
на музика, родила се в копринена свила.
А с всяка крачка се заплитаха мъглите
на минали и неродилите се още дни,
за да го следвам, в мен забиха се иглите
паднали от изсъхнялите коледни елхи.
Ноща на сцената пристъпва нежна
Вечерта не беше нужна и отиваше встрани-
двойките се завъртяха неуморно.
А тези ангелски, студени, ледени очи....
Няма коментари:
Публикуване на коментар