Аз съм огъня, стихийно избухнал,
който по твоята кожа боли
в сластна прегръдка не би те пропуснал
в старите рани го плът да гори...
И аз съм пустинната буря и пясъка, в твоите дробове, спиращ дъха. Който ти вдишваш. Нечуваш ли крясъка? Потърси си друга любяща жена.
Един скорпион, целуващ дланта, и съм смъртен безумен копнеж. Онази неистова тръпка, когато обсебиш нощта в танц до забрава зад горяща восъчна свещ.
В мига, в който забравяш да дишаш
до мига, в който от болка затваряш очи.
Това съм сега- защо не ме слушаш?
И черна луна съм и дъжд съм дори.
http://www.youtube.com/watch?v=jHxuRtzbb2A&feature=related
Няма коментари:
Публикуване на коментар