
Не можеш вече ти да ме раниш-
не моля се, не плача и не бягам,
не можеш вече да ме задържиш-
не искам, не усещам и не страдам.
Не можеш вече ти да ме раниш-
не живея, не обичам, а мечтая
живота си на тебе посветих,
а отново път за себе си чертая.
Не можеш вече ти да ме раниш-
върви, отивай, и се забавлявай;
не можеш вятъра да обвиниш
затова, че се вее, извинявай.
Не можеш вече ти да ме раниш-
кръвта от раната извлякох цяла
в буркан в мазето я държиши
не знаеш сам защо е толкоз бяла.
Не можеш вече ти да ме раниш-
в не кован елмазен саркофаг затворих
не биещо сърце- не можеш укротиш
да не може да излезе се помолих.
Не можеш вече ти да ме раниш-
не виждам те, не търся те, не споря,
дори до мене нощем да лежиш
не чувствам те, с тебе не говоря.
Не можеш вече ти да ме раниш-
избрала съм предател аз да бъда
в мечтите ми с друг да ме делиш,
а реалността необратимо да я пъдя.
Не можеш вече ти да ме раниш-
не позволявам, не оправдавам да ме будиш
не с лунен лъч, а с меч ме ти държиш
не тялото- душата- успял си да прокудиш.

Няма коментари:
Публикуване на коментар