ДАНО - писмо до надеждата

С тъгата паяка сложна дантела плете, понася я вятъра в своите безплътни ръце, замята я леко и ловко рибаря - хей там, с писък отскача душата- не ще да я дам. Във водовъртежа на дните - сиви, удавени, удавници теглят мечти - нарочно забравяни, без страх и от тях, светло синьото сияние, понася се в света на своето погубващо желание. Прати му една единствена усмивка само ще ти върне цял букет от тез изчезнали цветя - дано! Протегни му ти ръка, посегни към неговото рамо, ще отвърне с прегръдка, с две протегнати ръце. ПП.тук стиха трябваше края на края да намери, но от изводи бързи опасява се, трепери на надеждата ще пиша отново писмо... за приятелства чисти ще моля - дано ме чуе - дано!!!