за снега

А навън хрупа тихо, на зима,
снежинки танцуват си валс,
ето вземи от моята снежна картина
вземи си малко красота в аванс.

Вземи, при теб навярно е мрачно,
кал и мътна вода по земята.
Калта блести някак, така неудачно.
Ето шепа със скреж, събран от тревата.

Не искаш? Защо ли реши, че боли.
Не, просто е мъничко мъчно.
Измислен, измислян, разбираш нали.
Снегът заваля. Ще бъде ли вечно?

Картини рисувани в скреж по стъклата,
прочиташ  на всяка лунна в утринта.
Не е честно- наобратно сънува луната,
тази нощ с копнеж снегът по теб заваля.