Призори мъглив сумракът спи
запалени са няколко прозореца в мрака
в шепите гася последните звезди,
а изгрева на хълма горе те очаква.
Но не е май, студът пронизва с кинжали,
връхлита ни с яростни и диви ветрове,
а ти, нищо топло, споделено не пожали
захвърлил си звездите ми на своите зверове.
Кинжалите на зимата, в костите дълбоко
забиват се безшумно като тъмен кръстопът,
а призори било най-тъмно. Затворени широко
като държиш очите си ще тръгнеш по погрешен път.
Но не е май. Студът не моли милостиня.
И вълците ранените оставят на студа.
Вълк си, тръгваш? Добре, ще си заминеш.
Изборът е твой, а аз трябва да вървя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар