прераждане

Най- нежеланите въпроси,
които си задаваш само наум,
са буря, която връхлита нощем,
и оставаш без дъх и без ум.

Хладния вятър се врязва в плътта,
и ледът сковава вените в лед,
а от небето се изсипва такава река,
и залива пътя ти, и няма напред.

А отговорите са все така- нежелани,

окови от лед, в ледена пустош,
с нежно сияние с дълги волани
докосва душите с неземен разкош.

Защо бягаш, докосни с ръцете студа,
допусни в себе си зимният вятър,
нека премине през твоята душа
с нежност стори го на пролетен вихър.

Мечтата си- бяло хвърчило в нощта,
пусни я, не питай къде си,
когато си никъде все е така, и така,
за някой ти синьо, по-синьо небе си.