за шаловете и палтата

Зима е.

Фортуните играят дама в снега.

Чертаят нощем ледени квадрати,

в които сякаш само на шега

редят по три мечти, и теглят им четрата.

Диагонално си подхвърлят те монетета,

на белот залагат бялата луна.

Ех, зима е. Избелява и замръзва всяка клетва

и хората, и стъпките в калната земя.

Зима е. А хората притичващи отвън

загръщат се с плетен шал и сто палта.

В очите им блести умореният им сън

от лед и сняг, отразени в бялата луна.

По раменете им от вятъра потръпват

шалове с ресни. Хрупти снегът.

Голотата не е така на показ. Не пристъпват

пошлостта и грозотата в денят.

Зима е. И всичко е обвито в сняг и лед.

Защо ли хората забравят правотата-

невидимото най-съществено било е все.
В шалове увита спи в преспите си красотата.