създател

Пази се от нея- неканена идва,
когато луната е пълна и вятър шепти.
В твоите дрехи- греховно красива
под тях е облечена само с мечти.
По плитката слиза от мрачният замък
и боса сред тръни, с уамивка върви.
Наближава, небърза- камък след камък,
пътечка за връщане всред тъмни мъгли.
Приканва те леко, сядаш насреща
сега разказваш й сивият свят.
С поглед разбираш и чаша гореща
и вече не си така сам, непознат.
По изгрев загася звездите с дъха си
по залез запалва небето с очи
и хиляда и тридесет нощи си първи
в списък с невинните нейни игри.
И сам си измисляш на какво да играеш
правилата забравяш, редиш си дъга.
И сам се обгръщаш в коприна от паяк-
ефирна стомана, пиеш отровна роса.
Последната нощ е много красива,
игрите неспират и ти си на ход.
Когато в дванайсет без десет решава,
че игрите са скучни- последне урок.
И кулата с пясък се пръсва на пода
в гранита заглухват твойте мечти.
Разбираш нищо не бе обещала
всъщност обещания даде на себе си ти.
Издигна си кула, но нямаш основи,
в нея си ти, а тя част е от теб,
най- страшният враг е вътре в тебе,
измисли си блян, мечта и ковчег.
Тя всъщност нетръгва, остава е кръвта ти,
понякога раната нощем кърви.
Тя е илюзия, която изведнъж и стопи се,
създаде я сам, а тя твоите увувни тъги.