късмет

  

Късметът ми гърба си ми обърна

прострелях го. Не ми е нужен- чак тежи.,

Така ли дявол да те вземе,

изрече ми безкрай, безброй лъжи.

И после заваля от бялото ми злато,

валя до стъмване, след изгрев, после пак.

Валя, това поне е по-познато,

с познато зло се дебнем всеки мрак.

Да слушаш тихите му стъпки,

късметът важен бил и бил минАл..

 И идвал той веднъж и леко тропал,

и тъмна ръкавица на двора изтървал.

Не ми е нужен. Стелата е кристал от сняг.
С неотстъпчивост и упорство ще получиш,
съкровища, неземно щестие,
късмет, дето от хиляда дни не ще се случиш.