Забит в камъка от триста хиляди лета
вековен меч очаква своя честен мъж
единствен, имаш сила пред смъртта,
за битка на зло с добро, била тя неведнъж.
Да светИ като стомана вплетена в дланта
анаграмата прорязваща небето като дъжд.
Над замък стар на чест и доброта
да напомня на хората за песен в топла ръж.
Не е ли яско как руши се камък върху камък,
с годините граденото се рони в пясъчни руини.
Безсилен си? А можеш да запалиш своят пламък-
летенето надолу и калта са цели лесно достижими.
Единственно копнежът по минали истории
се стеле като шепот на отвовена мъгла
Това ли искаш? Да си като всички други хора
и да си стоиш, безсилен. Като мечът нам в камъка.
3 коментара:
Времето се посича, както стрък в полето,
понякога с въздишка, друг път от тъга обзето.
В ръжта мечтите честичко безпомощни се крият,
затварят те очи, с ръжда забития там меч да го покрият...
не мисля, че точно този ще ръждяса.. ако стане ще е жалко за всички
Май сте права... мечта с ръжда трудно ще се покрие!
Публикуване на коментар