Звездата стопява се, тежък опал,
със светли очи в душата се вглежда.
Капчица, две, кристал по кристал,
снежинката пътя последен поглежда.
Бори се, аз има за двете ни сили,
не свеждай смирено, покорно глава.
При мене дойде, а сега те отвеждат
невидими длани в света на смъртта.
Ще дишам за тебе, моля, не тръгвай!
И кой ще ни мърка- протягам ръка.
За тебe зад ъгъла пак се оглеждам,
а ти помръдваш едва- не си сам сама.
Не тръгвай- ще тичам по хълма за двете.
Аз мога, но можеш ли ти все така..
Недей се стопява. Капка след капка,
снежинка отронва нова искра.
2 коментара:
Ако си е отишла, то някъде очите ѝ вече ще ни чакат.
--@
с малко повече воля- не е, за радост всичко е ок
Публикуване на коментар