Звездите са красиви, и студени, и високо,
на хиляда километра самота...
Звездите са...; звезди, и в лед дълбоко,
затрупана е звездната им доброта.
Звездите знаят как да са мечтани
и как да правят от планетите комети.
Когато видиш падаща звезда-
пожелавай бързо, няма дълго да ти свети.
Звездите също са недостижими, и суетни.
Звездите са затворнички в своя собствен свят.
А бездните им са спирални, ярки и студени,
надзърнеш ли натам- и няма връщане назад.
Звездите са красиви, но за себе си красят,
а милионите следящи ги с жаден поглед...
Те са нищо! А звездиците така-така, пламтят...
За себе си. Нeзнаещи, че много пак грешат.
2 коментара:
Ще плачат ли на раздяла звездите,
които отразяват със болка очите -
Отправили свойте последни молитви
угаснали с вопъл, нейде в безкрая -
На поредното пропадане към океана гробовен,
сред който се носи опънал платната -
Един лунен лъч, блеснал самотно далечен
от древния кораб, дошъл от Елада -
Който нощта довя и на вятър крилата
обгърнаха вълните със пръсти корави -
По-ледени от тези на смъртник,
прегърнал за сбогом мрамор студен -
Отвърнал лице от всичко що било е някога живо,
него лъчът светлина ще погали последно -
И очите застиват с последен отблясък -
към звездите,
Които на раздяла започват да плачат...
----@
Публикуване на коментар