Устните пресъхнаха, от много викове,
от твърде много викове наум,
на опроверганите поети...
Стрете, моля, спрете малко с този шум!
На земята раната разравят,
за да са силни и велики само те,
за да се вечни им словата...
С думи и безмислици и какво ли не.
И зрънце песен що засеят,
с плява и с бурени допълват за тираж.
А гарваните все повече и повече не смеят
да кацнат край безстрашния им страж.
И все по някой къшей милостиня,
на бедните се дава. Виж се, яж.
Но вместо да се видят и обидят
да се погледнеш трябва повече кураж.
3 коментара:
Гладните сами кълват под себе си основата и очите им са слепи, щом не виждат бездната, която зейнала ги очаква...
надявам се да я видят, преди да е станало късно... усмивки
А дали те се надяват или вече са се примирили...
Публикуване на коментар