биле

Полуздрач и грак на гарван в мъглата

заплела в мрежите си тихата гора,

в която вплела биле бяло в косата

сипе нежна ласка непокорната река.

Покрай притихналите трепетлики в мрака

по камъните стъпките й са заспали,

а тя единственният все още чака-

в когото до разсъмване да се погали.

Писано е, ако слънцето ги срещне двама

да ги превърне в река и вятър-

от косите й по-дъхави за него няма,

за нея няма по-небрежен, мил и силен на света.

Всъщост тя е една от многото- момиче,

нежно цветЧе, нощна обич и несбъднато небе,

единстената на единствения за да се нарича,

биле- гергевка, тръгнала е да му набере.