Настроения-
Семпер Идем
***Бяла риза и пиано... Защо клавишите не попиват сълзи? Чаша със джин... Нищо, за което да се хване една душа, в която адски огън гори. И гаси спомените "Лунната соната". Небето е затворено. Дори не вали. Утрото, казват, по-мъдро от вечерта е. Но ти не вярваш в това... Нали?
***
В черна си рокля твоята виола нашепва нещо премълчано. Разбъркваш в чашата с мартини пухче от топола с обещанието да остана. Не е Бетовен ами Бах с токата му композира твоята душа. Дори да не вали, дошла е есен и къса петолинието от арията в твоята страна. Не е вярно, принце, тъй любими, че невярвам в деня, но недей забравя майка ми е тъмната луна.... ***
Луната ти е майка и личи по белега на бялото ти рамо- една луничка- сърпче. Носиш ти в очите си предчувствие за драма. А аз съм принца, син на есента, минавам по лежерните и булеварди, с букет от многобагрени листа. Пред мен разтварят стражите и алебарди, за да ме пуснат там, където чакаш ти. Таз черна рокля страшно ти отива. Мартини със маслинка от мечти отпиваш бавно... В мен кръвта изстива.
***
Мили принце, спри света,
само миг, да спрят с воя ветровете.
Драмата на хилядите есенни листа,
на които вихрите извиват им ръцете.
Поспри и ти, и нека да наливат,
моите звезди лъчи с цвят на мед,
в бокала ти оловен да изливат,
топлината моя и да стопли твоят лед.
Не ме е страх, че пак ще те изгубя.
Аз губила съм теб в хиляди лета.
А ти си там и знам, че ме сънуваш.
Това ми стига. Нямам път в ноща.
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар