Отвън вървя, а между нас върви река,
която хванала е двете ни ръце,
вървим отдавна, чак непомня откога,
и търсим път, към който да ни отведе.
И няма брод, а лодките потъват,
плениени от росалките са нашите мечти,
към дъното и там в тинята затъват,
а приятелите само гледат отстрани.
Защо ли графе, все без грях виновни?
Защо ли пак ще нижем бисери и дни,
защо след тях ще сме двама, като болни,
и пак ще продължим от две страни?
А толкова е просто, да докоснем,
в шепа да прегърнем какчица вода,
а толкова е просто и защо да сме..
далечни, щом вървиме под една дъга.
Отвън вървя, а между нас върви река,
която хванала е двете ни ръце,
вървим отдавна, чак непомня откога,
и търсим път, към който да ни отведе.
И няма брод, а лодките потъват,
плениени от росалките са нашите мечти,
към дъното и там в тинята затъват,
а приятелите само гледат отстрани.
Защо ли графе, все без грях виновни?
Защо ли пак ще нижем бисери и дни,
защо след тях ще сме двама, като болни,
и пак ще продължим от две страни?
А толкова е просто, да докоснем,
в шепа да прегърнем какчица вода,
а толкова е просто и защо да сме..
далечни, щом вървиме под една дъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар