А вън било е топло- птиците безгрижно пеят,
и там седяла на пейката- сама жена.
Наоколо са хората и някак си несмеят,
да я погледнат- в очите имала звезда.
А вън било е топло- зимен нежен ден,
и там се ронели и няколко снежинки.
Не сядай, място няма, щом невиждаш в мен.
Изтупал бил ревера си и от.. прашинки.
А света е всъщност тъй вълшебно място!
Виждало се как се рони тишината.
Ако погледнел в преспата от дясно,
щял да види там каретата на самотата.
А вън било е топло, но било и зима.
И трябвало е, всъщност смях да завали.
Човекът каза нещо мило и попътя си замина,
когато просто можел е да помълчи.
А понякога думите са някак си- излишни.
Закачат се по клоните, и кухи са, и спят.
Човешко е, простимо, но снежинките предишни
едва ли ще се върнат щом за прах ги набедят.
А вън било е топло- птиците безгрижно пеят,
и там седяла на пейката- сама жена.
Наоколо са хората и някак си несмеят,
да я погледнат- в очите имала звезда.
А вън било е топло- зимен нежен ден,
и там се ронели и няколко снежинки.
Не сядай, място няма, щом невиждаш в мен.
Изтупал бил ревера си и от.. прашинки.
А света е всъщност тъй вълшебно място!
Виждало се как се рони тишината.
Ако погледнел в преспата от дясно,
щял да види там каретата на самотата.
А вън било е топло, но било и зима.
И трябвало е, всъщност смях да завали.
Човекът каза нещо мило и попътя си замина,
когато просто можел е да помълчи.
А понякога думите са някак си- излишни.
Закачат се по клоните, и кухи са, и спят.
Човешко е, простимо, но снежинките предишни
едва ли ще се върнат щом за прах ги набедят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар