ръба на сянакта, в мъгли

По ръба на сякната ти бягам, и се стапям в капчица мъгла. Не ме усещаш как проблясвам, зад теб, и малко в ляво- в дъга.

Здравей немой, мъничко далечен. Аз съм. Пясъчка в твоите очи. Здравей. А стъмни ли се вече? Аз ще се сънувам в твойте мечти.

И леко роня песен от капчука, за слънчевите паяжини с роса. Неможеш ли да долетиш до тука? Е нищо- аз пък мога, за това..

Нощем мъничко усмихнат, уморен, те виждам да плетеш лъчи. Но незнаеш как бездумички те викам, и как сядам на ръба на сянакта, в мъгли.

Понякога си мисля, че съм неизбежна, понякога ми става тъжно и кръжа. А някога съм само синя и небрежна. Докосвам те, а ти..Немога да мълча...