Декаментон на Лилит

а ми беше обещал... /част от 1-вата декада в Кралството/

И дъжд, и буря, слънце, а и топло лято, и повярвах, че ще литнат пеперуди! И ми обеща и думите ти- мойто злато. Днес, мълчанието ти, не ще да ме учуди. Знаеш, че умея да мълча, прибрана в шепа, и умея да препускам по небето с еднорози. Дори за малко да остана и да шепна, ще ми доскучае- не понасям нежни рози. Залезно нахлузвам сянка, обгърната с мъгла, която няма как да видиш, хванеш и усетиш. Аз не съм добра, смирена, сива, галеща жена! Най е точно, че съм от реката вена. И ми пречиш. Пак си газил в моите застлани с кал пътеки. Ти си повече асфалтен.. а ми беше обещал небе. А ми обещаваше и думи, бури, дъжд- навеки. Не вярвам аз на тези, по-добре ми е и без сърце.

Декада втора

"дългът на камъка"

Камъкът издялан е с вятър и с вода, като времето и неговият пръстен. Вечен и обречен да държи света. И не от хората, от феите е кръстен. Заклет е в крилата на Доброто, а клетвата е вплетена в див бръшлян, за да бъде в безкрая пазител и окото, което зорко бди, "честа не ще предам" Отрекъл се от обичта на Свободата, приковал се е пазител, ням стражар. Дългът е негова любовница, а красотата- изкована е от кърваво рубинен дар. За чест, отдавна вече птиците не пеят, забравена в пепелта е тази дума днес. За миг възкръсва, в малко- шепа хора,  събрали в себе си живият протест.

декада трета:

"Разсъмване"

Нощта- красива черна пеперуда, обсипана с хиляди звезди, танцува с Илюзията и с една Заблуда по пътищата и човешките съдби. Препуска с черните отвързани коне по вените, и пие морна от кръвта ни. И търся я с треперещи ръце, глава навеждам- слага примка на врата ми. Не искам изгрева да идва, след два е моят лунен час! Красива е, и ти красив си-НЕ ЗАСПИВАЙ! Дотанцувай с мен, моя нощен валс... На разсъмване Мъглата среброкоса ще сплете на плитка дивите коси. И ти ще видиш- корона аз ненося. И илюзията, тъй красива се стопи. Утрото ще гали голата, по плът, земя. А аз кладата наново ще подпаля- да догори на нея остатъка душа. На разсъмване- Реалността изгрява.

декада 4

"Лъжа"

Ако поискаш... мога да ти дам частици вятър,

да ти нашепвам тихо, нощем, кръстчета дъга,

ако поискаш... мога! И така нататък,

мога да втъкая в теб от своята тъмнина.

Ако поискаш мога... да налея две кристални чаши,

от дива страст с парченца пагубна разруха.

Ако поискаш- мога да събудя демоните прашни

и да напомня на дявола за старата задруга.

Ако поискаш мога, да съм прелестна лъжа,

и да ти измисля стотици нереални светове,

поискай...и мога да погубя всяка скитаща душа.

Но да не го направя ще е по-добре.

Но... ако поискаш... мога да съм нежна и измислена-

до съвършенство на копнеж, стихиен- дъщеря.

Да. Само да поискаш. Ще съм сякаш от поет написана,

с милиони фрески от лъжите ни... и капките тъга.

Ако поискаш мога... реално да дойда и в съня ти,

 да съм нежна и гальовна, и да съм истинска,

и да съм дори жена. Поискай- ще ти даря дъха си.

И ще те убия, с кристално чиста- бисерна лъжа...

Гордост и високомерие (27.08. - 03.09.)

Страхуваш ли се от големите вълни и мълниите раздиращи небето? Виж и тази нощ за нас ще завали дъжда е пълен с обич, към полето. Усещаш ли как бурята се ражда в теб, как пие като мотрен кон кръвта ти? Как вихрите се спускат долу във вертеп, и разбъркват логиката в ума ти. А всяко чуство трябва бавно да се пие. Да прониква чисто и обсеби тялото, духа. Дори когато болката в теб неистово завие, докосни я нежно, дори да прогори дланта. Всъщност гордостта в небето ми рисува,  със светкавици графитите на дивата тъга. Така и няма да си кажа- властно ми диктува- как да те мълча, мечтаейки те след това. В тангото на градушка с ледени кристали, партнира й студът във фраг от сивкав скреж. Не е ли рано за вискомерни есенни пожари, гордостта копнее ласката на лекия ръмеж.