Ден, два, три. После следва този,
в който няма да вали. А слънцето..
Опънало е на стената- сянката.
И се прицелва в лявото и рамо.В шепите събрал единствения свят, в който аз ще съм различна. Но само миг, и после на инат- ме попиля. И пак съм безразлична.
А феите не могат дълго без магия. Стаен дъх в шепа, и две капки звън. С къс откраднат от дъгата да изтрия, и името, от картата към онзи хълм.
Прегъръдка топла, като утринна мъгла и вятър шепнеш песента за дъжд. Защо мечтая моя звяр да е така, така да е до мен, като обичан мъж.
Не ти е нужна моята стихия. Това което виждаш е ленивата река. Зная- знаеш, че от теб ще скрия, дори и името си. И ще продължа сама.
Ден, два, три. И все някога отново
пак, за мен, ще завали. И луната...
В косата ми ще преплете звезди.
Нали? Все тая е, че днес дъжда мълчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар