Няма смисъл да опитваш да ме хванеш, аз съм просто светъл образ в огледало. Не мечтай, не искай с мене да останеш, аз съм мисъл... и не се обличам в тяло. Можеш думи с целуфан да ми даряваш, и най-нежно да ме прегръщаш с дъжда. Ще съм тук, но дори до изгрев да оставаш, не ще ме имаш... аз дете съм на нощта. Недей да се сърдиш, че вечно ме няма, недей да се мъчиш да ме разбереш! И тук съм, и липсвам... но не е измяна - жена съм и вятър, и летен ръмеж. Ако някога успея вятъра в шепа да затворя, и ако успея да сплета косата на една река, в този миг до теб ще седна,и ще ти говоря ще ти кажа тайните на лунните цветя. Ала ти недей да ме затваряш в топли шепи, тъй като така крилете мои ще погубиш. Аз ти обещавам, че ще идвам във съня ти и ще бъда твоя, докато не се събудиш...
--------------------
ДоминуС и Скай
Капризни думи /дует/
С луната тази нощ танцувам неуморна, на изгрева ще дам последната си риза, и писна ми да съм жена- на всекиго покорна, ще те оставя, от утре съм жената на Каприза. Капризните му устни до залез ще целувам със вкус на мед планински и много дъхав цвят. Без стягащата риза до късно ще танцувам във чашката на лотос, под бурен звездопад. Капки страст, съблазън и стържещ звук- самата Суета, ще ми кумува- идва с блясък, звън на капките от минало. Не се купува, отлетялото с моите криле с трескав плясък. Безценна е душата, която днес прибирам- тя, пеперуда плаха с измачкани криле не ми е еднодневка, сияе, не умира. Запуснат дом зад мен е на мъж без свян сърце. Булото ми розовее, от кървавото минало, защото триех дълго стъпките до твоя трон. Не ще се върнеш, богатство ненадминато- букета и от думите, ще разпилея с поклон. И слънчева светулка навлязла в мрак безлунен ще търся свойто ново, космично естество. Ще гасна, ще се раждам в очи на вълк безшумен, промъкващ се по залез до твоето легло.
-----------------------
Гео и Скай
Няма коментари:
Публикуване на коментар