Снега е спомен,
в пясъчен часовник,
изтичащ бездиханно
в ръцете на деня.
На пролет птиците долитат,
и вятъра в крилата гони
студа от бялото в снега.
Дъжда е ласка,
в пролетна магия,
докосващ непознато
с милувка на жена.
Топлината Вечерта разтила
по полите- поляна цветна
ухаеща на люляк и на момина сълза.
Вярата е птица
в трънливото небе.
Устремила се неуловима
в плен на ветровете.
Ала излъгана душата пада
като стон смълчан и тежка песен,
като смърт в очите на сърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар