танц /дует/
-След теб остават шепи от усмивки преливащи със звън на утринна роса и пак ще чакам аз зората в която ще докосна твоята дъга! -От дъгата цветове валят, така както падат над росата звездните сълзи... -Покажи ми твоя звезден път, можем цяла нощ да си разказваме за нещата непознати нам дори.. -Приседни край твоят водопад тихо някъде листа шумят. И под сребърни искри, нижем на гердан мечти. -Мъниста бисерни и бели се редят с цвят на минзухар шенейки мечти в синьото летели и в някого... разпалвали пожар. -Искри в очите избуяват, над синевата сипят пурпурния цвят, с тихи стонове се утаяват, и залезите като цветя цъфтят! -А залеза е пролетна магия и топло е, и цветно, и искри! и щастливците са днеска тия, които пият нейните лъчи. -Над нас в танц от пламъци извива сатенената си снага, незнайна фея-пламтящо дива- се носи в огнен ритъм над света.
--------------------------------------- Draco & SkyBlueIrina
един вечерен дует от Тя и SkyBlueIrina -Деня залезе в люлката на облака и се усмихна сънено на своята звезда присви крила и се сви зад погледа уморен по малко от днешната игра. -Прегърна го небето с меки длани, Изпя му песен с тихия си глас Луна му сложи за възглавница и нежно люлката му залюля. -И песен в галактиката зазвуча за фей и небивалици, за мечта, за нереална слънчева страна и за някога, когато,както, съм била. -Денят сънуваше...И в крехкия му сън вълшебствата валяха, пъстрокрили. Нощта го галеше съвсем безмълвно. А аз сама в съня му се откривах...
Под жарките звезди
На Луната- твоята мила приятелка дадох парче от стъкло- тя да го пази, но оказа се жестока предателка- тръгвайки сама го разби и прегази...
До водата- Езерото на водопада, прехласнат от неземна чистота- стоях заслушан в листопада в очакване на небесно-синя красота...
Красотата е преходна- сякаш листо, обагрено от кръвта на Луната. В накъсани ивици мъртво стъкло мами с блясък- повърхността на водата...
Дъждовни капки падат върху листата в миг, несподелен и относителен... Като тъжни сълзи сливащи се с водата, часът отново е само приблизителен...
Налей ми в чашата вино от тях. За часът да забравим. Налей и наздраве! Стъклата кристал по голия плаж ще режат - не с дъжд се полива цвят от агаве.
С росата, посрещаме светлината, готови изправяме се срещу бедите. Близо и далеч е топлината, трънлив е пътят към звездите...
------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар