Чувал ли си как пее Дракон в нощта?
и от люляк цвят се стичат капките сълза?
Виждал ли си на Тъгата раната зловеща
и сама как Самотата изгрева посреща?
Усещал ли си болката едничка на Съня
и на Страстта усмивката в смъртта?
Вдишвал ли си уханния ароматен опиат
разпилян в косите на Надеждата-познат?
Докосвал ли си паднал Ангел в калта
безпомощен, ненужен с пречупени крила?
Мечтал ли си обречената огнена звезда
в далечна падаща комета превърнала се тя?
Чувствам силната вода тече в мен. Виждам пътеката си в нощ и ден. Усещам писъците на света. Вдишвам разпростиращата се тъга. Докосвам бризът на смълчаната омраза. Мечтая с прегръдка победения- там нека да накажа.
Научи ме как да повдигна мъглите,
мъглите спуснати над моя Авалон
научи ме как да докосвам душите
и да направя за моя звяр заслон.
Научи ме злобата човешка как да покоря
и да я накарам да разцъфне в букет цветя.
Научи ме подлостта, омразата и пустотата
как да ги стопя е уханието след зората.
Научи ме как с нежност на пустиня
да обичам без да бъда повече робиня.
Научи ме как до край да се раздам
научи ме, моля се, в друидския забравен храм.
1 коментар:
Здравей...
Чета те и си мисля.Каква богата фантазия имаш, с какъв замъх се опитаваш да сграбчиш шепите си Космоса, целия Космос. Трудна работа.
В Уикипедия и Гуугл ще намериш стихове на авторите за които ти писах.
Ако не си чела, попрочети нещо по техникат и теория на стиха, и литературата. Във всяка библиотека има книжки на тази тема. Теории на литературата и тн.
Лек ден:Н
Публикуване на коментар