ежедневие

Две тополи клоните си пак са сплели силни и високи, те небето са подпрели безсмислено се карат-ето погледни ги за ласката на слънцето така ревниви. Там надолу в гъстата дъбрава писък на кошута, сивкаво кафява. Зове и мята се в капан за вълк и на нея да помогна- мой е дълг. Горе -във виското- насред орлите почива чудна "птица" под звездите тя е с люспи, не с пера покрита и съдбите на нещастните помита. Вечер понякога дори и тази сила до водопада каца и крилата свива- да пази, да е винаги нащрек, но и за него понякога потряба нежен лек. Тревите тихичко ридаят виж, че някой пак е съпкал бучиниш. Дори и малките фиданки даже знаят клончетата им ще превържа и нехаят.